Невидимите кризи на Георги Господинов
Романът " Времеубежище " на Георги Господинов беше номиниран за най-престижната интернационална премия, давана за съответна творба - наградата " Букър ". „ В Европа най-накрая сме дружно с Германия, Норвегия, Швеция, Испания, Франция, Украйна ”, написа тази седмица писателят в пост във Фейсбук, в който показа литературната карта на влиятелната литературна премия.
Днес е превъзходен миг да си напомним още една негова книга...
***
Ние всички сме живели тези истории. Ние сме ги пропътували, преболедували и не запомнили, а той – Георги Господинов – ги е записал. Пестеливо, красиво и с най-точните думи. Защото е надарен, само че най-много – тъй като е един от нас.
Отдавна не бях чела книга от създател, който да усещам като непосредствен другар, като единомишленик и връстник, с който съм споделяла толкоз доста от персоналното пространство на далечното си минало, че към този момент нищо не може да унищожи нашата непосредственост. Дори и дребната детайлност, че не се познаваме персонално.
Може би най-вече ми хареса това, че в „ Невидимите рецесии “ всичко е толкоз правилно, премерено и красиво, че е изцяло лишено от онази горчилка или гневна носталгия, които толкоз постоянно оцветяват спомените за социалистическото ни детство. Всеки детайл от книгата – от „ западните “ сувенири: „ спомен от място, където не си бил и няма и да бъдеш “, през премълчаната хубост на залезите в една несантиментална страна, тайните кръщенета в селските църквички и умишлено неслучилата се българска 1968 – това сме ние, носещи в себе си родното. Пристъпващи в „ Парижката Света Богородица “ и гледащия с очите на бабите ни, в никакъв случай ненапуснали родното село; събиращи „ миризми, сенки, котки, следобеди и облаци “, опознаващи на драго сърце остарялата Европа с австро-унгарски утрини и италиански нощи…
Втората част на книгата е за нашето тук и в този момент. За тези от нас, които не помнят социализма, само че познават доста добре рецесията, които са изтъкани от стопанска система и политика, само че също по този начин от горест и съмнение. Онези, за които литературата създава смисъл, който трае. За безконечните имена и истории, които познаваме, разбираме и обичаме – в друга степен. Вазов, Андерсен, Яворов, Радичков, Константин Павлов, Селинджър, Сарамагу, Георги Марков, Кенет Уайт, Недко Солаков.
Четящият човек е хубав, споделя Георги Господинов. Така е, изключително когато и текстът е подобен. Това сигурно е една доста красива книга!
Българският разказ, номиниран за
Днес е превъзходен миг да си напомним още една негова книга...
***
Ние всички сме живели тези истории. Ние сме ги пропътували, преболедували и не запомнили, а той – Георги Господинов – ги е записал. Пестеливо, красиво и с най-точните думи. Защото е надарен, само че най-много – тъй като е един от нас.
Отдавна не бях чела книга от създател, който да усещам като непосредствен другар, като единомишленик и връстник, с който съм споделяла толкоз доста от персоналното пространство на далечното си минало, че към този момент нищо не може да унищожи нашата непосредственост. Дори и дребната детайлност, че не се познаваме персонално.
Може би най-вече ми хареса това, че в „ Невидимите рецесии “ всичко е толкоз правилно, премерено и красиво, че е изцяло лишено от онази горчилка или гневна носталгия, които толкоз постоянно оцветяват спомените за социалистическото ни детство. Всеки детайл от книгата – от „ западните “ сувенири: „ спомен от място, където не си бил и няма и да бъдеш “, през премълчаната хубост на залезите в една несантиментална страна, тайните кръщенета в селските църквички и умишлено неслучилата се българска 1968 – това сме ние, носещи в себе си родното. Пристъпващи в „ Парижката Света Богородица “ и гледащия с очите на бабите ни, в никакъв случай ненапуснали родното село; събиращи „ миризми, сенки, котки, следобеди и облаци “, опознаващи на драго сърце остарялата Европа с австро-унгарски утрини и италиански нощи…
Втората част на книгата е за нашето тук и в този момент. За тези от нас, които не помнят социализма, само че познават доста добре рецесията, които са изтъкани от стопанска система и политика, само че също по този начин от горест и съмнение. Онези, за които литературата създава смисъл, който трае. За безконечните имена и истории, които познаваме, разбираме и обичаме – в друга степен. Вазов, Андерсен, Яворов, Радичков, Константин Павлов, Селинджър, Сарамагу, Георги Марков, Кенет Уайт, Недко Солаков.
Четящият човек е хубав, споделя Георги Господинов. Така е, изключително когато и текстът е подобен. Това сигурно е една доста красива книга!
Българският разказ, номиниран за
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ